Принудителни медицински мерки се налагат като алтернатива на наказанието, поради състояние на невменяемост на дееца, което препятства реализирането на наказателна отговорност.
Освен абсолютно изискуемото състояние на невменяемост на дееца, другата предпоставка за постановяване на принудителни медицински мерки по чл. 89 от Наказателния кодекс, е той да представлява опасност за обществото, за близките си или за самия себе си. В зависимост от различните форми на опасност, мерките могат да бъдат следните:
1. Предаване на близките на дееца, ако поемат задължението за лекуването му под наблюдение в психо-неврологичен диспансер по чл. 89, б. „а“ от НК, е най-леката форма на лекуване. Нуждите на дееца се посрещат с амбулаторно лечение. Задължително условие е да се вземе съгласието на близките да поемат грижите за лечението под наблюдение.
2. Принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение по чл. 89, б. „б“ от НК се прилага спрямо болни, ако лечението им изисква задължителна хоспитализация. Нуждата от настаняване се определя чрез съдебно-психиатрична експертиза, а съгласието на болния и неговото отношение към лечението не се вземат предвид.
3. Принудително лекуване в специално психо-неврологично заведение или отделение по чл. 89 б. „в“ от НК е най-тежката форма на принудителна медицинска мярка. Прилага се спрямо болни, когато психично им състояние и естеството на стореното ги определят като особено опасни за обществото и близките им. Преценката се основава задължително на съдебно-психиатрична
експертиза. Изпълнението на тази принудителна мярка включва поставянето на лицето под усилен надзор и налагане на ограничения.
При постановяването на принудителна медицинска мярка по чл. 89 от НК не се определя срок на лекуването, но продължаването му се контролира на всеки 6 месеца. То се прекратява от съда тогава, когато неговото продължаване вече не е необходимо, а решението се взема въз основа на съдебно- психиатрична експертиза. За прекратяване на принудителното лекуване не е необходимо лицето да е напълно оздравяло. Достатъчно е проведената терапия да му е повлияла до такава степен, че да е отпаднала опасността за обществото и близките на дееца от неговото поведение. Промените в състоянието на болния и на нуждите на лечението могат да наложат промяна на формата на принудителните медицински мерки.
Производството е съдебно и протича пред районния съд по местоживеенето на лицето. Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок.
Извън периодичното произнасяне на всеки 6 месеца, преди изтичането на този срок от последното постановяване на принудително лекуване по чл. 89, от НК, съдът може да прекрати или замени действието лекуването по искане на прокурора. Компетентен да внесе искането е съответният районен прокурор по местопребиваването на лицето, респ. местонахождението на здравното заведение, където се изпълнява принудителното лекуване.
Относно принудителни медицински мерки, моля, свържете се с нас, като отидете на контакти.
Comments